
Повлиян от мастър шефовете и аз започнах да ползвам японски техники за панировка. Всъщност, единствената разлика между темпурата и нашенската панировка е в леденостудената смес при темпурата. Точно заради тази ниска температура на панировката се получава така желаната хрупкава коричка.
За темпурата изпозвах:
1) българско бяло пшенично брашно
2) ледено студена бира (може и вода с лед)
3) сол, черен пипер, чубрица
Хубаво е панировката да се приготви малко преди пърженето, като за да се запази ниската температура може да се постави в съд с лед.
Тиквичките се нарязват на тънки елипси, ленти или каквато форма искате, потопяват се в студената темпура и се пържат в силно загрято олио. Не се препоръчва често обръщане, за да не спада температурата на олиото. Запържва се първо едната страна и се обръща само веднъж за другата страна. Пържи се до получаване на златиста коричка.
Преди изваждането на всяка лентичка трябва хубаво а се отцеди от мазнината. Ако задържите долния край на тиквичката леко потопен в олиото, отцеждането става много по-бързо. По-взискателните може да използват и отцеждане върху кухненска хартия, но аз си ги харесвам и по-мазнички.
И накрая приготвяме млечно-чеснов сос. В купичка разбъркваме кисело мляко, добавяме нарязаните 4, 5 скилидки чесън и подправки по избор. Аз използвах целина на стръкове и градински риган.
Добър апетит!