Повлиян от мастър шефовете и аз започнах да ползвам японски техники за панировка. Всъщност, единствената разлика между темпурата и нашенската панировка е в леденостудената смес при темпурата. Точно заради тази ниска температура на панировката се получава така желаната хрупкава коричка.

За темпурата изпозвах:

1) българско бяло пшенично брашно

2) ледено студена бира (може и вода с лед)

3) сол, черен пипер, чубрица

Хубаво е панировката да се приготви малко преди пърженето, като за да се запази ниската температура може да се постави в съд с лед.

Тиквичките се нарязват на тънки елипси, ленти или каквато форма искате, потопяват се в студената темпура и се пържат в силно загрято олио. Не се препоръчва често обръщане, за да не спада температурата на олиото. Запържва се първо едната страна и се обръща само веднъж за другата страна. Пържи се до получаване на златиста коричка.

Преди изваждането на всяка лентичка трябва хубаво а се отцеди от мазнината. Ако задържите долния край на тиквичката леко потопен в олиото, отцеждането става много по-бързо. По-взискателните може да използват и отцеждане върху кухненска хартия, но аз си ги харесвам и по-мазнички.

И накрая приготвяме млечно-чеснов сос. В купичка разбъркваме кисело мляко, добавяме нарязаните 4, 5 скилидки чесън и подправки по избор. Аз използвах целина на стръкове и градински риган.

Добър апетит!