Малко впечатления от пътуването. На отиване тръгнахме доста късно от София (16.00) и до Кърджали стигнахме сравнително бързо (18.45). Там обаче не успяхме да намерим отбивката за Ардино и се озовахме в Джебел.
Това не е кой знае каква ли трагедия, ако след това бяхме минали през Златоград. В Джебел обаче един тип ми даде кураж да мина по „краткия“ път през Мрежичко, Устрен, Припек (до тук има асфалт), Върлино, Крайна (тук пак се появява асфалт).
Между Припек и Върлино беше най-лошия участък – много камъни и почни отвесно нагоре. Имаше две места, на които едвам излязохме. Една жена с катър ни опъти с думите „Карай натам и после натам“, като имаше и доста жестове разбира се.
Всичко мина благополучно все пак, в 21.30 бяхме в хотела.
За другото вижте снимките от Неделино и Златоград.
Следващия път ще трябва да пътуваш с джип.
Да, сега съм в процес на избиране на нов автомобил и се заглеждам и в автомобили 4WD – не е джип, но все пак. За мен автомобилът е средство за придвижване, а не начин за себедоказване.
Затова и сега съм в размисъл дали си заслужава да налея 8 – 10000 лева за автомобил от класата на Mitsubishi Galant или да си взема автомобил от порядъка на 3 – 4000 лева – Ford escort Ghia (не е 4WD като Subaru Impreza, но поне става и за черни пътища) и да си го карам където ми е кеф без да ме заболява сърцето като надера боята.
Заслужава си – инвестирай, и да надереш боята, голяма работа.