Пирин, Вихрен, Банско - тридневен летен поход

Скоро си разглеждах летните снимки и се сетих, че не съм писал за едно много вълнуващо пътуване до Банско. Целта беше покоряване на връх Вихрен, най-високия връх в Пирин планина – 2914 метра.

Тръгнахме на 13.07.2012 следобед и пристигнахме в хотел Дурчова къща привечер. Веднага се усети прохладата на пиринския въздух, в сравнение със София тук беше поне 5-6 градуса надолу. Настанихме се набързо с любезното съдействие на собствениците на хотела. Стаите са прилични и на прилични цени – 15 лева на човек за нощувка. От хотела излязохме доста бързо за да търсим подходящо място за задоволяване на глада. Аперитив, вечеря и към 23.00 вече бяхме по леглата, че да си починем за утрешния преход.

Станахме към 07.00, тоалет, бърза закуска и в 08.00 бяхме на хижа Вихрен (1950 метра), на около 16 км по асфалтов път от Банско. Тук е мястото да отбележа, че очаквах този преход да е труден за мен с недобрата ми физическа подготовка. Може би повече от година не бях предприемал подобен преход. Пътеката от началото до края е с много голям наклон и е предизвикателство дори за подготвени туристи. До местността Кабата (2535 м), където са и Влахините езера, преходът мина що годе лесно. Часът беше 10.30, но вече се бяхме поизморили. На пръв поглед и Вихрен изглеждаше близо, но още в началото на изкачването разбрах, че остава най-трудната част. До върха стигнахме доста бавно, с много почивки за снимане и отдих. Изкачихме върха в 11.30, точно 3 часа и половина преход от хижа Вихрен. Горе имаше и други групи, по-редовно практикуващи от нас, които се похвалиха, че са взели същото разстояние за 2 часа.

Така или иначе, ние не гонехме рекорди. Аз съм доволен, че за първи път се качих на Вихрен. Времето беше доста ясно и станаха хубави снимки. Починахме около 45 мин, хапнахме набързо и тръгнахме надолу. Времето за слизане е горе-долу същото като за изкачване. Вечерта доволни седнахме в една механа с жива музика и хапнахме порядъчно.