Вече 5 години се каня да напиша нещо за баща ми, но все не се осмелявам. Доста пъти съм започвал и все нещо не ми достигаше да стигна докрай. Поводът за днешната ми активност е, че вече 5 години живеем без него. Може би само физически, понеже аз все още си го чувствам близо до мен. Реших, че е редно да кажа няколко добри думи за него, да го спомена с добро. Както се казва по църковному – да почива в мир душата му.  Трудно се пише такъв текст, но ще се опитам да го направя.

Баща ми, Рачо Христо Димитров, е роден на 08.06.1937 година в Каравелово, Карловско. Не смятам да превръщам статията в биографичен очерк, но трябваше поне да го представя.

Той не обичаше много да приказва, но беше добър събеседник. Умееше да слуша и изказваше мнението си без да го натрапва на другите.

Беше политически активен, но най-много обичаше да рисува. Нека се насладим на творчеството му заедно. Ще ви споделя само няколко картини, за да добиете представа за творчеството му. Повечето от картините са участвали в няколко изложби. Ще ги представя с имената им, както са участвали на изложбите:

1)  „Майка ми“ – за него майка, за мен баба ми Мария.

2) „Зима в Каравелово“ – зимен пейзаж, гледната точка е от ливадите по диагонал на Кименьовата къща (последната в посока река Стряма)

3) „Автопортрет с дядо ми“ – картината е прерисувана от чернобяла снимка. Снимката е по много важен повод – закупуването на първия панталон, подарък от дядо му.

4) „Михаил Семков – портрет“. И тук има интересна история – много трудно е намирал модели за портретите си и тук съседът „бай Михал“ е бил „убеден“ да позира с половинка анасонлийка. Картината е завършена през 1963 година. Това е една от най-старите му картини.

Related Images: