Нека започна с това – много се гордея, че имам много добри приятели! Тук няма да се съблазня да вкарвам игра на думи с много и добри и много добри, въпреки че ми се иска.

Днес или по-скоро вчера (б/а) беше много приятен ден за мен. Не е свързано с Атанасов ден. Просто първо аз се обадих на Вальо и поговорихме надълго и нашироко, после и Джиджо (Иво Радков по протокол) ми се обади и поговорихме около час.

Всеки, който ме познава знае, че аз говоря най-много минута по телефон за лични разговори. Явно ми липсват тези разговори с приятели. Сегашната ми работа е основно седяща и почти не излизам от офиса/вкъщи. Може би и затова приех да  работя и като преподавател в Частна професионална гимназия Банкер. Като студент съм свикнал да общувам с много хора, компанията ние била около 10-12 човека в тесен кръг и около 30 – 40 човека в по-широк. С всички тези хора съм се виждал всеки ден, ето защо висшето образование е много ценно за мен. Не съм запомнил никой от преподавателите ми (по мое мнение бяха слаби, поне доколкото ги познавах), но съдбата ме срешна с много ХОРА (ударението е на О).

Още Вальо ми каза, че едва ли се обаждам случайно, като имаше предвид , че може да отидем заедно на общо събиране на с. Лява река, за което още не съм писал, понеже вече сме ходили там.

Честит Атанасов ден!