… След разходката бяхме огладнели и веднага се запътихме към голямата скара (вече бяха пристигнали всички посрещачи на новата година – около 130 човека) и след малко изчакване и запознаване с хората разпалили огъня стигаме до извода, че трябват още дърва. Естествено, след силните аргументи, всички са съгласни. викаме и помощ, и дървата са събрани и аз се заемам с подреждането им на огнището. Тука една малка вметка – огнището е около 130 см а скарата поне 100х100. Абе по-крехките пържоли си падат на жарта.

Естествено, освен пържолите и тенджерата за готовите неща, на скара не се ходи с празни ръце. Със Станимир сме взели една празна Ариана пълна с домашно винце (от Каравелово най-вероятно).

Докато дойде нашия ред за скарата се разговаряме с компанията преди нас, оказват се ловджии. Завързва се разговор и докато станат нашите пържоли вече пробваме техните. Смяхме се доста на кюфтетата – вместо да се смалят при печене те се надуха и станаха по-големи (смея се).

Междувременно дойдоха Силвия и Маргото и веселбата потръгна. Тук не е излишно да спомена, че Деньо (ловджията) от Брезово (или някъде от околоностите) извади страшно мезе – дивечова луканка по тайна рецепта. На фона на пържолите тя се открои със свежия си вкус. Много приятно се хлъзга винцето след нея.

Първата смяна бяха готови и нашите мезета бяха на скарата, но на никой не му се тръгваше. Напичаше хубаво слънце – беше около 15.30. Птичките пееха своята есенна песен, някой „съчки събираааа …“, а някой кара колело. Ха-ха-ха – тука малко се олях.

Както и да е, не мога да преразкажа удоволствието от целия разговор. Изпекохме и нашите безалкохолни (б.а. – пържоли) и получихме покана за вечерта на 31 декември да се присъединим към компанията в другата хижа – Воеводска.

Естествено не отказахме категорично, най-обидно за канещия е категоричният отказ. Прибрахме се в столовата на „нашата“ хижа (Партизанска) и започнахме приготовленията за посрещане на новата година. Облякохме си новите дрехи и седнахме на масата да я чакаме.

Тука имаше весели моменти, които ще прескоча и ще разкажа за ключовия момент който промени вечерта (според мен не зле).

Появи се Бат Сали – ще се опитам да бъда културен, говорейки за него. Това е местен (от село Кръстевич) полицай, който има навика на Нова Година и други празници (може би) да играе скечове с доста лош сценарий според мен. Накратко – пълен (дебел) циганин (или ром – не знам точно) говорещ развален български (абе много „смешно“ беше).

Аз естествено не се сдържах и му направих забележка:

1) Че ни прекъсна вихрения танц с новите ми познати Миро и Васко

и

2) Скечът (сценката) започна много зле.

За да не се връщам по-късно към неприятната случка, тук ще спомена, че на другата сутрин, с доста злобен тон, същият Бат Сали (вече в полицейска униформа) ми направи злобна забележка, че цитирам – „Ти снощи май ми скачаше на бой“. Тук ми идва на ум великата песен на Веско Маринов „Родната полиция ни пази„. Но стига толкова – не мога да разбера защо като кажеш на някой, че не харесваш това, което прави той си мисли, че искаш да го биеш („му скачаш на бой“).

Разбирайки, че това е част от програмата аз се оттеглих навън. Не на студа, а към механата на другата хижа – разстоянието между двете е не повече от 100 метра. Там веселбата беше вече във вихъра си и нашите хора не ме караха да се връщам за мезета и вино. Такова посрещане пожелавам на всеки.

Компанията (Силвия, Маргото и Станимир), най-вероятно забелязала отсъствието ми, се разтревожила и не след дълго чудене ме намериха и посрещнахме така чаканата Нова Година.

Малко дълго стана изложението ми – ето снимков материал за разтоварване:

Related Images: