You are here
Home > Пътуване > Велинград – лятна почивка на минерален басейн

Велинград – лятна почивка на минерален басейн

След срещата в Пловдив от предишната публикация, се събудих от неприятната жега. След кратко излежаване се появи и Алекс (може и Айекс), който малко се стресна като видя някой да лежи на дивана, от който си гледа телевизия. Не след дълго станаха и Маргото и Анчето, направихме си кафе с бисквити и излязохме на хладната тераса на ул. „Славянска“ (която кръстосвахме доста като студенти). Приказката вървеше сладко, но трябваше да тръгвам за Велинград. Донна ме чакаше в Пазарджик при Ванчето и няколко пъти ме провери дали съм тръгнал.

Звъннах и на Цецо да проверя дали ни очакват и всичко се оказа по-план. Беше ни намерил места за нощувка в къщата на Аврамови, много прияни млади хора, създали прилични условия за почивка на добра цена.

Оставих Анчето на автогара Юг и тръгнах за Пазарджик. Там ме чакаха с нетърпение, натоварихме колата и хванахме пътя за Велинград. Изходът от Пазарджик е към село Звъничево. Пътят е много тесен и се кара с около 40 км/ч понеже винаги се намира някой тежкотоварен камион да направи колона. Местата, удобни за изпреварване, не са много и затова спокойният стил на каране е за предпочитане. За сметка на бавното каране е насладата от красивата гледка.

Чухме се пак с Цецо и се уговорихме да го вземем направо от плажа, тъкмо да го видим. Плажът беше пълен, все пак е неделя. Взехме Цецо и децата и отидохме да се настаним. Уговорката беше да се видим вечерта на барбекю на негови приятели. Там имаше и много деца и скоро Донна си намери компания за игра. За нас имаше добри мезета и качествени напитки. Цецо ме впечатли с една жлъта (или жълта – едни му викат тъй, други иначе) ракия. Ракийката имаше много достойнства, мек вкус с много приятен послевкус. Това може да се усети само с много чувствително небце.

Следващите 2 дни бяхме на басейн, много хубаво направено съоръжение с прилични цени – 4лв за възрастни и 1.50 за деца до 12г. Донна имаше огромно желание и веднага се потопи във водата която варира от 32 до 35 градуса близо до тръбата. В резултат на това на втория ден вече и беше изгорял носа и лицето и решихме на следващия ден да прескочим плажа. Идеята беше да отидем на разходка в планината. След консултация с Цецо, избрахме посоката към параклиса Свети Георги. Там имаше и едно заслонче, с условия за палене на огън и чешма. Нямаше много дърва и се спуснахме да съберем шишарки. Изпекохме си кърначетата и седнахме под боровата сянка да хапнем. После си тръгнахме, а по пътя Донна си намери и горски ягоди.

Едно от нещата, с които ще запомня това пътуване е срещата ми с братовчед ми Михаил Петков. Съвсем случайно бяхме седнали в една и съща кръчма да обядваме. Не бяхме се виждали повече от 10 години в Каравелово, а се видяхме във Велинград.

Последните дни си бяха по план – от 9.00 до 13.00 на плаж, после дълъг обяд от 13.15 до 15.00 с мастичка под боровата сянка, следва душ, почивка и вечерта разходка и вечеря навън. Последният ден малко се развали времето, но аз все пак се изкъпах и после веднага тръгнахме за София.

Нека снимките да допълнят разказа ми.


Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top