Ако се питате къде може да се отиде в радиус около 100км от София, моето предложение ще ви хареса. За да изкачите връх Ком, най-удобният изходен пункт е хижа Ком. Всъщност, те са две хижи – нова и стара, но са на разстояние 1км една от друга, затова аз използвам просто хижа Ком. Новата хижа е на 1506м надморска височина, там се поставя печат за 100-те национални туристически обекта. Старата е на 1620м надморска височина. Единият вариант да стигнете до там е с лек автомобил през Берковица, а другият – с кола до Петрохан и оттам пеша до хижа Ком.

За разлика от предния път, сега избрахме варианта през Берковица (от София е около 80км). Влизайки в града няма как да се ориентирате къде е отбивката за хижата, ние питахме на бензиностанцията на ОМВ. Всъщност, няколко пресечки след това, по пътя за Монтана, има табелка наляво за хижа Ком.

От Берковица до хижата разстоянието е 17км по тесен асфалтов път. Наклонът е голям и пътят е тесен, точно затова и не може да се развиват големи скорости. Постоянно има риск от завоя да изскочи друг автомобил и трябва бързо и двамата да излезете с едното колело извън пътя за да се разминете.

Ние тръгнахме доста късно и горе на хижата се озовахме след 14 часа. Оставихме колата на новата хижа и направихме една разходка до старата – такъв беше и първоначалният ни план. Мислехме само да се качим до новата хижа, малка разходка в района и вечерта обратно в София.

Промяна в плана

В старата хижа Ком ни посрещнаха хижарите Иван и Елена и седнахме да хапнем по една вкусна боб чорба. Друго си е човек като хапне – идват му най-различни идеи. Аз вече се дразнех, че за втори път ще сме дошли до хижата и няма да изкачим върха. Попитахме хижаря и се оказа, че има свободна стая за нас. Супер, утре ще изкачваме Ком!

Стаята беше прилична, със самостоятелна баня и тоалетна и постоянно топла вода. Цената на нощувка е 15лв на човек. Вече спокойни, че има къде да спим се разходихме в района. Наблизо е горната станция на ски влек, който слиза до новата хижа. Пистата не е много дълга, но пък достатъчно стръмна. Денивелацията между двете хижи е повече от 100 метра, за разстояние от 1 километър си доста добър наклон.

Вечерта мина спокойно, въпреки че имаше и по-буйни компании. Сутринта станахме рано, закусихме някакви сандвичи приготвени в хижата и към 9.30 тръгнахме към върха. Отначало пътеката е много стръмна, изкачването до билото отнема половината от времето за изкачването на върха, а като дължина е едва една трета от целия път. Точно след най-трудното изкачване има една масичка на клуб Land Rover Enthusiasts Bulgaria, от която се откриват страхотни гледки.

Следващата част от пътя е повечето равна, с малко изкачване точно преди самия връх. В 11.00 бяхме на самия връх Ком на 2016м надморска височина – на нас ни отне 1 час и 30 мин. Горе на върха има паметна плоча на Иван Вазов с цитат от стихотворението му На Ком.

Оттук окото волно прегради не намира.

Вселената пред мене покорно се простира.

Душата гордо диша. От тия планини

умът към нещо светло, голямо се стреми;

Поседяхме на върха повече от 30 мин. При тези гледки, дори и това време е недостатъчно. Накъдето и да се обърнеш, се захласваш от красота. Ето и цялото стихотворение На Ком, той Вазов го е описал много по-добре от мен.

Related Images: