Тръгнахме с кола от София и до Петрохан пътувахме около 50 мин. Хапнахме на капанчето до пътя и без да губим повече време тръгнахме по пътя за хижа Ком. Отбивката е вляво, като гледаш в посока Берковица. Върви се по асфалтов път. Около 500 метра след отбивката пътят се разклонява, като разклонението е черен път. Всъщност и двата пътя след време се събират пак. Асфалтовият път е до кулата (може би е метерологична станция) на връх Зелена глава, като малко преди нея има отбивка с табела за хижа Ком, тук вече пътят е черен и такъв си остава до хижа Ком.

След около час път излязохме от гората на огромна поляна с боровинки и се откри гледка към връх Ком. Нямаше начин да не се отбием и да похапнем. Беше пълно с берачи с така наречените „комбайни за боровинки“. Ние брахме на ръка и освен че похапнахме, си набрахме и едно шише от минелна вода 0.5 л. Боровинките ни отнеха около час и реално пътят от 2 часа и половина нарастна на 3 часа и половина. 

Приближавайки, малко преди хижата, разбрахме, че всъщност има стара и нова хижа Ком. Те са на около километър една от друга. Първо отидохме на новата и пийнахме по биричка. Нямахме много време за почивка и тръгнахме към старата хижа за хапване и по-дълга почивка.

Старата хижа ми хареса повече като местоположение. Хапнахме боб чорба и пилешка супа с горски гъби. И двете чорби бяха много вкусни, особено с нашите сандвичи с луканка и домашно сирене. Отворихме си и бутилка вино розе на Мезек, носехме си я от София.

След около час почивка тръгнахме за Петрохан. Сега основно вървяхме, спирането беше само за почивка и малко снимки.