На Витоша е най-добре да се ходи в делнични дни, особено на хижа Алеко. Всеки, който е ходил през почивните дни, знае за какъв трафик става въпрос, а още по-трудно е с паркирането. Дори и в работен ден, трудно намерихме място на паркинга преди хижата. Имаше много автобуси с деца и те бяха заели почти цялото разчистено от снега място. Имахме късмет, че точно в момента на пристигането ни тръгна една кола и ние паркирахме без проблем.

Алтернативният начин за достъп до хижата е с кабинковия лифт от Симеоново, но той е доста по-скъп, особено ако сте повече хора. Може би именно затова, предпочитаният от много хора транспорт, е с автомобил. За справка – цените на кабинков лифт Симеоново.

Пътеката за Камен дел започва точно срещу касата за билети за лифта, вляво от метална ограда, на която са закрепени и указателни табели за Златните мостове – именно тази (жълта) маркировка следим за Камен дел. Зимата разбира се следваме коловата маркировка. Както ще видите на някои снимки, на места от коловете се вижда по около педя.

Веднага след като подминете металната ограда, има разклонение, на което държите вляво. Реално маршрутът към Камен дел е само направо по Коловата маркировка към Златните мостове. Чак накрая, след заслон Ушите, се отбивате вдясно за върха, към който вече има пряка видимост.

Второто ключово място е пресичането на маршрута от хотел Морени до Черни връх, от там сме пак направо към заслон Ушите.

Тук е мястото да отбележа и разликата между летен и зимен преход. През лятото може да ви отнеме около 1 час – 1 час и 15 мин, но зимата си предвидете поне 2 часа. При всяко отклоняване от пътеката се затъва доста дълбоко и скоростта ви не може да е много висока. Ние преминахме по маршрута без котки, но в случая може би само щяха да ни пречат, тъй като пътеката си беше добре утъпкана. След като се качите на платото с разклона за Черни връх, се откива едно огромно пространство и е много ветровито, така че предвидете си и подходящо зимно облекло.

От платото напред се вижда заслон Ушите, а вляво от него – връх Ушите. След около час и половина сте на заслона и малко след него трябва да се отбиете вдясно към върха. Там вече няма колова маркировка и затова утъпканите пътеки са няколко – много от тях изчезват бързо, засипани от бурния вятър. Точно затова затъването там е доста и за краткото разстояние до върха отива половн час. Хубавото е, че имате пряка видимост към върха. Някои пишат, че заслонът е заключен. При нас можеше да се влезе, но вътре всичко е изпочупено и е пълна мизерия, но въпреки това може да се спрете на завет и да починете без да ви отвее вятъра.

В крайна сметка, маршрутът от х. Алеко до вр. Камен дел ни отне около 2 часа в посока зимен преход в началото на месец март. Предвидете си и поне още толкова за връщане!

От върха се открива панорамна гледка към цяла София, разбира се при ясно време. Заслужава си да се посети дори и в кратките зимни дни. Красиво и лесно достъпно място.

Related Images: