Изкачването на Руен, първенецът на Осоговска планина, се случи малко като на шега. По-скоро, планирана беше почивка в хотел Трите буки и точно преди рождения ми ден, със Силвия решихме да се пробваме да изкачим поредния първенец.

Всъщност, Руен (2252 м) е петият по височина връх в България след Мусала, Вихрен, Ботев и Черни връх. Изкачването започна от местността Трите буки, където се намира и едноименният хотел. Пътеката тръгва зад малка чешмичка на обръщалото вдясно. Отначало пътеката върви през гората, но след около 10 мин. излиза кръстопът с партизански паметник и трябва да се поеме наляво. Точно на този кръстопът, пътят се събира с пътя от хижа Осогово, който идва отдясно и така се върви по общ маршрут до самия връх. 

След около 20 мин. има много хубава и студена вода за пиене – налейте си понеже следващата чешма е чак след заслон „Превала“. След първото по-сериозно изкачване ще видите изоставена гранична застава или нещо подобно – масивна необитаема постройка с неприветлив външен вид. Но пък гледките във всички останали посоки са чудни.

Следващата ключова точка от изкачването е именно заслон Превала. Там има разклон, на който трябва да се поеме наляво покрай заслона. Около 100 м. след това е и последната чешма по пътя. Може да се каже, че заслонът е горе-долу на половината път до връх Руен.

От тук до върха може да се върви или по пътя, или по зимната маркировка с пилоните, която изкачва всеки един от върховете до Руен. Ние вървяхме по пътя, тъй като пътят е дълъг (около 18 километра в едната посока) и искахме да си запазим силите за връщане. По описание в интернет, повечето туристи казват, че преходът е около 3 часа и половина, но за нашата подготовка си бяха нужни 4 часа в едната посока. Този маршрут е един от малкото, при които не се вписваме в посоченото по табелите време за преминаването му.

Следващото ключово място, за което трябва да внимавате е, че на около 40 мин. преди върха има отклонение надясно по пряка пътека, която спестява доста обикаляне. Има маркировка, но трябва да се внимава да не я пропуснете.

И след дълго и изморително ходене, се вижда заслон Руен и пирамидата на върха, като тук има около 15 мин. ходене по граничната бразда с Република Македония. Мисля, че това беше най-дългия преход като килиометраж, който сме правили досега. Маршрутът не е тежък, но е много дълъг. 

Гледките от върха са уникални. Накъдето и да погледнеш, виждаш само планини – никакви населени места, нито помен от цивилизация!

Related Images: