Преходът направихме точно на Богородица, 15.август.2015. Не ходихме в църква, но решихме да сме максимално близо до Господ – в Пирин планина. Целият преход беше на около и над 2000 метра надморска височина.

Тръгнахме в 06:15 от София, кв. Обеля, почти на изхода за магистрала Струма. Следва се пътя за Кулата, като след Благоевград, при Симитли, се отклоняваме за Разлог и Банско. Пристигнахме в Добринище около 09:00, оттам по тесен асфалтиран път се стига до хижа Гоце Делчев (1412 м) за около 20 мин. В самия град има доста добра сигнализация с табели за хижата.

Качване на открития лифт от х. Гоце Делчев до х. Безбог около 09:30. Лифтът е разделен на две части и горе-долу по средата има междинна станция, на която се прехвърляме на втората част. Цената е 8 лева в едната посока, като за двупосочен билет цената е 13 лева. Връщането в обратната посока може да стане и на следващия ден, като естествено трябва да си пазите касовия бон.

В 10:15 тръгнахме от хижа Безбог (2236 м)по пътеката вдясно от Безбожкото езеро, което е непосредствено след хижата. Посоката е за хижа Пирин със зелена маркировка, смесена с жълтата маркировка за хижа Демяница. Следва едно много стръмно изкачване. Някои наричат тази част от пътеката „Душевадката“. Има няколо снимки отгоре към езерото и хижата – сами преценете денивелацията. Малко преди Попово езеро двете маркировки се разделят – жълтата надясно, а зелената вляво към езерото и хижа Пирин.

За около час и половина стигнахме до Попово езеро (2240 м.) и там ни заваля първият дъжд, за щастие – за кратко. Поповото езеро е най-голямото в Пирин, дълбоко е около 30 м, с площ 120 дка. Обикаля се по пътека вдясно от езерото и заедно със снимките ни отне около 20 – 30 мин. Все още следваме зелената маркировка. Малко след Попово езеро се отделяме от зелената и продължаваме по синя маркировка за Тевно езеро през Лява Кралевдворска порта.

След първото изкачване навлизаме в циркуса на Самодивските езера, непосредствено под връх Джангал. След около 30 мин. ходене, в далечината се вижда подходът към Лява Кралевдворска порта – много камъни и две, три преспи сняг. Тук ни заваля вече по-сериозен дъжд, който не престана чак до Тевно езеро. Дъждът усложни изкачването, превръщайки големите камъни в пързалка.

Мокри до кости пристигнахме в заслон „Тевно езеро“ (2512 м) в 14:15, където изпихме по един горещ чай и спряхме да се подкрепим със сандвичи. Вътре беше много пълно и предпочетохме да седнем под навеса навън. Починахме около 30 – 45 мин. и дъждът престана.

В 15:00 тръгнахме от Тевно езеро и продължихме по червена маркировка в посока хижа Вихрен. Малко след езерото се подведохме по зимната маркировка, която минава през върха. После намерихме пътеката, която слиза леко надолу и вляво и подсича върха от лявата му страна и после завива надясно през Мозговишка порта. Малко след портата червената маркировка за хижа Вихрен продължава наляво, а ние поехме надясно и само надолу по синя маркировка към Превалските езера и хижа Демяница. От тук надолу е само спускане до хижа Демяница, която е на 1895 м надморска височина. Около час преди хижата отново заваля и не спря до самата хижа.

От Тевно езеро до Демяница ни отне около 4 часа – в 19:00 бяхме на сухо и започнахме да приготвяме вечерята. В 20:00 всички бяхме по леглата, капнали от умора. Следва продължение …

Related Images: