Връх Тодорини кукли, есенно изкачване от жижа Петрохан

Този е един от маршрутите, които влизат в графата „еднодневна разходка“ в района на София. С кола се стига до прохода Петрохан, после надясно още 2 км до хижа Петрохан. В хижата има хижар, но май не е действаща, иначе си личи, че е скоро реновирана.

Пътеката (по-скоро коларски път) тръгва от западната страна на хижата и в началото върви на запад, точно обратно на посоката на маршрута. След кратко изкачване се завърта в „правилната“ посока и поема на изток по международния маршрут „Ком-Емине“ по билото на Балкана.

Тук е мястото да отбележа, че всъщност Тодорините кукли са 4 на брой, разположени от юг на север. Най-южният връх е най висок – 1785 м. Разположен е на 10 км югозападно от Вършец и на 6 км на североизток от прохода Петрохан. Като за начало ето едно клипче от него (за да гледате клипа в най-добро качество, след като го пуснете изберете от зъбното колело най-високата стойност):

По туристическите стандарти пътят от хижа Петрохан до Тодорини кукли е 2 часа. На нас ни отне също толкова но до първия най-висок връх от групата. Ако искате да отидете до най-северният и най-нисък връх, си отделете още около час или поне 45 мин.

Най високият връх е съвсем до основния маршрут Ком-Емине. Повечето блогове, които четох пишат, че се хваща отбивката за Вършец, но много по-удобно е тя да се подмине и чак когато се изравните с върха, си има друга по-равна и къса пътека, почти перпендикулярна на основния път.

Времето беше много приятно докато не стигнахме най-високия връх от Тодорините кукли. Там излезе един много неприятен вятър и стана много студено, Ние обаче решихме да стигнем до най-северната точка на веригата, всъщност най-ниския връх. Това е и най-трудната част като ходене – няколко последващи спускания и изкачвания. Между третия и четвъртия връх наклонът е най-голям, сравнявам го с този на Вихрен, за щастие е по-кратък.

Последва доста некомфортно хапване, малко бяло вино и в 14:45 поехме в обратна посока. Трябваше да бързаме, че сега денят е къс и още в 17:30 слънцето залязва. Точно в толкова бяхме на хижа Петрохан и влязохме в колата на топло. Поехме обратно към прохода Петрохан. Малко преди него се намира една много хубава чешма с доста добра вода за пиене. Напълнихме бутилките и поехме за София изморени и доволни.