Една велика българска песен в изпълнение на Васил Найденов като вокал на Диана Експрес. Текстът е на Павел Матев, музиката на Митко Щерев. И в момента я слушам и направо не съм на себе си.

– Ха-ха!
Тук се сещам за един лаф:
Когато не знаеш къде да отидеш, ела на себе си!

Не смея дори да си мисля „Какво е искал да каже поетът?„, просто е казал всичко!

Синева

Ти отмина…

Сякаш сън,
сякаш сняг,
сякаш дъжд,
сякаш пролет
и есен
и зима…

Твойта сянка над младата ръж
се изви като кърпичка синя.

Непрежалена тъжна шега
като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга
почна лекичко
да те възражда.

Аз се спрях.
И затворих очи.
Вероятно да те преживея…
А душата виновно мълчи.
Само сянката мина през нея.

Само вятъра вейна едва.
Пиле някакво изписука…

Ах, каква,
ах, каква синева
сме забравили някога тука!

Related Images: