Това приключение исках да се случи много отдавна, но очевидно съдбата е решила да се случи точно тази година, а именно – през лятото на 2015, малко преди рождения ми ден. Имах своите притеснения, понеже не обичам да се занимавам с организиране на събития, независимо от какъв характер.

Имаше малко предварително проучване, не че нямам доверие на Николай (познавам поне четирима с това име, на които имам пълно доверие), но се възползвах от поканата му и приех да направя пробно посещение, преди да организирам лятната почивка с майка ми сестра ми и всички от семейството.

Не е лошо да спомена, че съм родом от Каравелово и друг път съм бил на хижа Средногорец, но  е било преди около 25 години. Ще се опитам да направя една малка ретроспекция на посещенията ми на въпросната хижа.

Първият ми спомен е от 6 клас в Каравелово, когато с другаря(господин) Начев, направихме зимен поход до хижата през новогодишната ваканция (в онези времена Коледа не се празнуваше и не беше почивен ден). Нямам много спомени от тогава, но беше много труден за мен преход. Снегът беше над 60 см и вървяхме повече от 7 часа. Въпреки това, спомените ми от това приключение са само положителни.

Второто ми посещение беше по време на пионерски лагер в бунгалата до хижа Чивира, която в момента е неподдържана и в окаяно състояние. Разстоянието между двете хижи е около 45 мин. по равен път. Тогава направихме еднодневен поход придружен с бране на малини и горски ягоди.

Николай ме покани за третото ми посещение и се качихме с моята Хонда Сивик през Старосел, макар че дори и от там състоянието на пътя не е за лека кола. Пътят не е кой знае колко лош, но е изровен от дъждовете и оголените камъни подхвълят колата като детска играчка. 

Самият Николай беше в отпуск и се върнахме още на другия ден. Нарочно не описвам подробности от вечерта, беше чудесно. На другия ден се прибрахме в Каравелово. Прилагам снимките, а следва и продължение за същинската почивка …

Related Images: