You are here
Home > Пътуване > Пирин, Казана, Премката, Кутело, Кончето

Пирин, Казана, Премката, Кутело, Кончето

След като миналото лято изкачихме Вихрен, тази година решихме да минем по другия машрут – от хижа Вихрен до Кончето, но през Казана и Премката.

Този път бяхме 8 човека, тръгнахме с две коли от София. На хижа Вихрен ни чакаха 2 жени, които са минавали по маршрута и те се присъединиха към нас. Значи групата стана общо 10 човека.

Тръгнахме от София в петък вечер след работа и пристигнахме към 20 часа в хотел Катерина в долната част на писта Чалин валог. Там веднага заявихме вечерята, която беше включена в цената. Взехме си аперитив и зачакахме. Чак след като хапнахме, пристигна и  другата кола участници. Поприказвахме, хапване пийване, поръчка на закуската – сух пакет и се ориентирахме към стаите, че на другия ден ни чакаше доста път.


Вижте по-голяма карта

Към 07:10 тръгнахме с колите към хижа Вихрен, а към 8.00 тръгнахме по пътеката за Казана. Не след дълго се стига до разклона за връх Вихрен през Кабата и Влахините езера.  Но това беше миналогодишния ни преход, сега поехме по дясната пътека.

Изкачването не беше много тежко в началото, но пътят е доста. След като изкачихме първия хребет вече се виждаше заслон Казана, малка дървена барака за подслон при лоши условия. Виждаха се и първите снежни преспи, на места бяха затрупали пътеката и се налагаше заобикаляне. Снегът беше твърд и не се потъваше, но не искахме да се мокрим, а и при тези наклони си е по-добре да не рискуваме.

След Казана наклонът ставаше доста по-стръмен и до Премката вече се бяхме поизморили чувствително. Там духаше и много силен вятър, та се наложи да сменя слънчевата шапка със зимната. Много е красиво на Премката. Вляво е връх Вихрен, вдясно връх Кутело и зад него Кончето (от тук не се вижда), а напред се открива страхотна гледка надолу по склона.



Booking.com

Направихме първата по-голяма почивка и продължихме към Кончето. Много от другите групи тръгнаха да изкачат връх Кутело и оттам по билото да стигнат до Кончето. Ние обаче тръгнахме по маркираната пътека, беше с по-плавно изкачване, но и доста опасна. Склонът беше много стръмен. Не след дълго разбрахме защо другите са предпочели билото пред пътеката – беше затрупана с огромна пряспа сняг и то точно в най-наклонената част. Тук, вместо да се връщаме, решихме да тръгнем и ние към билото. Но наклонът беше най-голям точно тук и се изкачвахме почти залепени за скалите, буквално на четири крака. Да си призная в един момент доста се уплаших, ако не подбереш правилно накъде да тръгнеш, стигаш до непроходими места – големи гладки скали по които няма къде да се хванеш.

Накрая успяхме да се изкачим до Кончето само 5 човека от групата, но само 3-ма преминаха през него. Аз и Силвия не се престрашихме. Но аз бях толкова уморен, че ако бях преминал и Кончето нямаше да имам сили за връщането. От хижа Вихрен до тук ни отне около 4 часа и 30 мин. За съжаление, точно преди пряспата, батерията ми свърши и не успях да снимам от Кончето. А определено има какво да се снима. Толкова страховити гледки досега не бях виждал!

Връщането си отнема също толкова време, колкото и изкачването. около 17.00 бяхме пред хижата капнали от умора.

Разгледайте снимките:


2 thoughts on “Пирин, Казана, Премката, Кутело, Кончето

  1. Когато има сняг се върви само по зимната маркировка, която е винаги по билото. Така се избягва подхлъзване и лавини.

  2. Напълно си прав Добри, но не се виждаше сняг, когато бяхме на Премката и решавахме по коя пътека да тръгнем.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Top