You are here
Home > Развлечение > Еуфорията, колко често ни се случва и имаме ли нужда от това?

Еуфорията, колко често ни се случва и имаме ли нужда от това?

Информация от Уикипедия

Еуфория – Еуфорията е състояние на ума, при което човек се чувства силно щастлив и „прелива“ със силни емоции. Думата има гръцки произход.

Подхващам тази тема донякъде като опит за обяснение, донякъде и като ретроспекция на минали събития. Според медицината еуфорията е болестно състояние, но според мен си има нужда всеки да изпада в еуфория от време на време. Тук е мястото да спомена, че размислите ми са основно за случаите на еуфория без използване на наркотични вещества.

Аз лично съм изпадал в подобно състояние 3 пъти досега или поне толкова си спомням. Понякога е усещането е по-силно, понякога – по-слабо. Естествено, докато си в това състояние усещането е много добро, но при мен се случва и на другия ден да продължи приятното усещане.

Причината или предпоставките за изпадането в такова състояние при мен винаги е добрата компания. Най-силно си спомням едно събиране на къщата на Оги Ангъчев в село Лилково в Родопите. Получи се много добро студентско събиране и си спомням доста детайли при условие, че са минали около 20 години. Тук е мястото да отбележа, че при мен еуфорията не се получава отведнъж. Тогава на въпросното парти, още през деня започнахме приятните разговори около скарата за да дойде кулминацията вечерта. Точно обратно на логиката, след като заваля дъжд, не се прибрахме вътре, а продължихме с танците навън под дъжда. Селото е доста високо в планината и дори и лятото е доста студено през нощта, особено като вали дъжд, но никой не се оплака от студ. Сега като си спомням и пак ми става много приятно.

Вторият случай е на Марциганица, пак на вилата на Оги. „Вилата“ всъщност беше дървена барака, построена в близост до хижа Марциганица. Там пристигнахме късно вечерта по тъмно и още с пристигането започнаха изненадите. Както ни беше предупредил Оги във вилата нямаше ток и вода, но изненадата беше, че бяха влизали неправомерно, неканени гости и бяха обърнали всичко надолу с главата. Първата ни работа беше да запалим печката и да отидем за вода – долу в дерето имаше чешмичка и няколко човека отидохме с фенери и туби за вода. Като се върнахме момичетата бяха пооправили стаичката и беше станала много уютна. После започна веселбата и така до сутринта. Много приятни спомени.

Третият път беше съвсем скоро на събиране на випуска от университета, там не дойдоха всички от компанията, но пак се получи много емоционално. Започна се с уговорката с Вальо да отидем по-рано и да се разходим из града – както едно време. После седнахме на една доста приятна кръчма точно на върха на тепето в Стария град. И така в сладки приказки премина времето до срещата с целия випуск. В ресторанта се видяхме с Жоро и Маргото. Накрая отидохме в някаква дискотека, където веселбата продължи.

Последната ми еуфория ме накара да се замисля за някои неща. Очевидно, изпадайки в подобно състояние, човек си прави и някаква равносметка и за разни минали моменти и му се иска да се бяха случили по друг начин. Това също е доста приятно – да си режисираш различни варианти на живота както е можело да се случат. Вариантите са безброй – има хиляди разклонения. Е накрая си слизаш „на земята“ и животът продължава както си е в реалността.

Приятен 31 август!

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Top