You are here
Home > Пътуване > Коледа – един скромен 36-ти Имен Ден

Коледа – един скромен 36-ти Имен Ден

Както споменах по-рано,  предишното предишното посещение на „Бунтовна“ беше с научно-изследователска цел, а именно – трябваше да се намери отговор на въпроса  „Ще бъде ли там една приятна обстановка за празнуване на личен празник?“, какъвто за мен е Коледа.

Е, явно отговорът е положителен щом пиша втори път за това място.  Посрещането беше както от стари познати, въпреки че се бяхме виждали само веднъж с хората стопанисващи хижата. Както много често се случва, аз отивам на почивка без предварителна резервация, но все пак бях предупредил, че смятам там да си празнувам Имения Ден. Всичко беше по план – „наш’та стая“ си ни чакаше. Въпреки плановте да отидем по-голяма компания, оказа се, че пак ще се съберем в една стая. Това не беше никакъв проблем за мен да прекарам един от най-интересните Коледни празници и понеже не съм рекламно лице на хижата, ще за върша с факта, че печката в столовата „бумтеше“ за наше удоволствие (само да поясня, че в хижата си има парно отопление и единственото помещение без радиатори е столовата) и усещането за комфорт беше пълно.

Много приятна изненада беше появата на един от приятелите, с които се запознахме предния път – Мишо от Панагюрище. Без да се наговаряме се засякохме на същото място, той с негова – аз с моята компания.

На другия ден, събуждайки се от първите слънчеви лъчи и правейки равносметка на предишната вечер, се сетих за предложението на Джиджо и Мария да отидем до Малко Градище за ритуално жертво-приношение на домашен любимец от семейство чифтокопитни – абе става дума за клане на прасе. Не можеше да става и дума за тръгване обаче преди да сме се разходили из вековните букови гори на местността. Трябваше да покорим и най-високия връх в съседство – връх Влък.

За Малко Градище тръгнахме към 15.00 и след около 3 часа ( в 18.00) път и неколкократни позвънявания пристигнахме. За наше голямо учудване всичката работа по умъртвяването на прасето беше свършена, но това не вгорчи вкуса на виното на домакина Бай Георги. На другия ден направихме кратка разходка с децата в околностите на селото, от която показвам и снимки:

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Top